Старинни снимки предлагат рядък поглед към квартала на червените фенери в Мумбай от 1970 г.

-name= " редакторска записка " class= " editor-note inline-placeholder " data-article-gutter= " true " > Бележка на редактора: Мери Елън Марк направи тези фотоси преди 45 години, когато строги стандарти за дискретност и правене на снимки на уязвими хора, изключително деца, не съществуваха както през днешния ден.

Мери Елън Марк не можеше да не помни Фолкланд Роуд.

Покойната американска фотографка беше известна със способността си да успокоява обектите, само че свързването с хора в прословутия квартал на алените фенери в периферията на обществото в Мумбай първоначално се оказа неуловимо.

„ В продължение на 10 години се пробвах да върша фотоси на Фолкланд Роуд и всякога (бях) срещан с неприязън и експанзия “, написа тя по-късно в предговора към книгата си от 1981 година „ Фолкланд Роуд, Проститутките на Бомбай “ (Бомбай е името на Британците дадоха Мумбай преди смяната на името му през 1995 г.). В него тя споделя за първите си пътувания до най-населения град в Индия от края на 60-те години. „ Жените хвърлиха отпадък и вода и ме ощипаха. Около мен се събираха тълпи от мъже. Веднъж джебчия взе адресната ми книга; различен път бях ударен в лицето от пийнал мъж. Излишно е да споделям, че в никакъв случай не съумях да направя доста положителни фотоси. ”

Книгата, неотдавна преиздадена с повече от 70 изображения на Марк, беше възхвалявана в интернационален проект за осветяването на тежкото състояние на проституиращите, доста от които бяха продавани от сводници и мадам, бити и уязвими към заболявания. Тя сподели пред списание New York Times през 1987 година, че книгата е „ замислена съвсем като метафора за примамката, за това какъв брой мъчно е да си жена “.

Мередит Лу, президент на Фондация Мери Елън Марк, сподели пред CNN посредством видеообаждане, че фотографката, която е претърпяла сложен фамилен живот в младостта си, е разкрила, че гравитира към - и се свързва с - хора в уязвими обстановки.

„ Това постоянно са дребни общности от хора, постоянно дами или младежи, които някак са изоставени или не са премислени доста “, добави Лу, казвайки, че това евентуално е привлякло Марк към секс служащите на Фолкланд Роуд. „ Много от тези дами нямаха семейство, само че сътвориха семейство, откриха дамите, които се грижат за тях, и дамите, които съм сигурен, че биха сметнали за сестри. “

Както самата Марк написа за една от тематиките на нейните фотоси в предговора си към „ Falkland Road “: „ Сароджа в никакъв случай не ме е питала нищо персонално. Никой не го направи. Искаха да знаят единствено възрастта ми, за какво не нося сутиен и за какво не съм женен. Мисля, че повода, заради която най-сетне ме одобриха, беше, че бях необвързана — сама на света като тях. Една мадам ми сподели: „ Ние сме сестри. Ти и аз сме обречени на един и същи живот. Всяка вечер споделям молитвите си и дремя самичък. “

Приятели на ниски места

През 1978 година Марк се завръща на Фолкланд Роуд. Вечерта преди да стартира шестседмичната си задача за списание GEO (немски месечник, доста наподобяващ на National Geographic), тя сънувала сън, в който била воайор, скрила се зад леглото, гледайки по какъв начин три секс работнички вършат обич. Тя се разсъни „ ненапълно успокоена “, продължава предговорът на Марк. „ Може би сънят ми беше добър знак. “

Първоначално пътуването през 1978 година беше доста като преди: обиди и отпадъци се хвърляха върху нея, до момента в който вървеше нагоре-надолу по пътя. Но с течение на дните наличието на Марк разсъни интереса на хората и тя беше поканена.

„ Мястото не беше гостоприемно и тя просто отстояваше позицията си. Не е нападателен, а безусловно просто участва “, сподели Лю пред CNN. „ Нейната непримиримост даде (на хората на Фолкланд Роуд) възприятието като „ Добре, тя се интересува и не заплашва; нищо неприятно не се е случило. “

Първо, по-малко възпрепятстваните улични секс служащи се сприятелиха с Марк. Те постоянно се срещаха в кафене „ Олимпия “, обичано място за девойките. „ Прекарах часове там, пиейки чай и слушайки Qawwali (суфийски ислямски стихове) и хинди кино песни на джубокса “, написа Марк, който умря през 2015 година, на 75 години. Първоначалните й спътници бяха Аша и Мумтаз, и двамата на 17 години, и 15-годишната Уша.

В фотоси: ретро фотоси от прословутия Фолкландски път в Мумбай

Марк разказва Аша като едно от най-красивите девойки, които е виждала. Тя беше сираче, чийто другар, локален джебчия, непрекъснато влизаше и излизаше от пандиза. „ Веднъж Аша изчезна за четири дни. Разбрах, че е била задържана за склоняване. Накарах един от локалните мъже да я избави “, написа Марк, който, когато беше на Фолкланд Роуд на разсъмване, виждаше Аша, свита на кълбо с някое от другите девойки, заспала на улицата. „ Изчаквах до 8 сутринта, по-късно я събуждах и щяхме да пием чай. “

Жените, които сами привличаха клиенти, постоянно бяха задържани и без мадам или сводник, който да заплати санкцията им, щяха да бъдат вкарани в пандиза. Освен това постоянно били гладни и заболели от тресчица или имали гаджета джебчии, които ги биели и им взимали парите. „ Тези девойки имат единствено едно друго; те основават близки другарства и са доста защитни един към различен “, написа Марк.

Аша, сподели тя, мразеше да бъде секс служащ, само че не знаеше по какъв начин другояче да оцелее.

„ Тя мечтае да бъде слугиня “, написа фотографът. „ Попитах мои другари дали ще я наемат и те ми споделиха, че въпреки самите те да нямат нищо срещу, другите им прислужници няма да търпят тя да бъде в една къща с тях. “

Нейният непосредствен поддръжник в общността беше транс мадам на име Чампа, която срещна Марк със секс служащите в обществения им дом, доста от които евнуси, които й разрешиха да ги снима по какъв начин се гримират и се приготвят за вечерта.

Най-предизвикателната група за сприятеляване бяха „ девойките в клетката “ — дами, изложени на показ на Фолкландския път в дребни крайпътни стаи с решетки на прозорците които страдаха от постоянно малтретиране и насмешки, постоянно от клиентите, които имаха за задача да привлекат. Бяха считани за изключително ниска класа, даже от други секс служащи по-навътре в постройките, описа Марк. Правеха скандални и неприлични пози и жестове, с цел да съблазнят клиентите, добави фотографът, само че даже и най-агресивните бяха доста уязвими.

Такива бяха и мадамите, които гневно охраняваха своите девойки. Една жена, която държеше обществен дом на Фолкланд Роуд, сподели на Марк, че е била отвлечена от селото си в Южна Индия на 12 години и отведена в Мумбай. Бившата продажница последователно спести и взе назаем задоволително пари, с цел да отвори личен коптор. (След като Марк и нейният брачен партньор, американският режисьор на документални филми Мартин Бел, се върнаха в Мумбай години по-късно, с цел да покажат на дамата книгата, тя изглеждаше нежна заради това, което смятаха, че е СПИН. Глобалната зараза от ХИВ/СПИН стартира през 1981 г.)

Източник: cnn.com